Е-управление на куц крак

През 2001 г. в Гватемала започва изграждането на електронна система, чрез която да се подават данъчни декларации и онлайн да се плащат данъци. Година и половина по-късно чрез нея се събират над 80% от всички налози. Системата струва само 220 хил. долара грант от Световната банка. Повечето хора в Гватемала нямат компютри и интернет. Затова правителството прави споразумение с банките във всеки техен клон да има няколко терминала, на които гражданите да могат да използват системата чрез потребителско име и парола, дадени им от банката. Финансовите институции получават минимална такса в размер на 0.1 долар за данъчна декларация и 0.085% от размера на платения данък. Освен време се спестяват огромни административни и транзакционни разходи. В България по данни на НСИ повече от половината домакинства имат достъп до интернет, но не и до електронни услуги, предоставяни от държавната и общинската администрация. Според добрите намерения още в първото десетилетие на XXI в. нашето е-правителство трябваше да работи пълноценно.

Служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, включваше министър за развитие на електронното правителство. За два месеца и половина дори професионалист като Роман Василев не би могъл да направи кой знае какви чудеса, освен да констатира направеното през годините и да провери кои от системите работят ефективно за гражданите, бизнеса и администрацията. По оценка на служебния министър НАП, НОИ и Агенция «Митници» са сред по-развитите ведомства, които предоставят електронни услуги и информация, макар и да не покриват целия набор от възможности. Един от важните елементи на е-правителството е документооборотът сред администрацията

да става по безхартиен начин

и има институции като МВнР, които са въвели електронни системи, но те невинаги предоставят е-услуги на граждани и бизнеса. Около 100 млн. лв. по ОП «Административен капацитет» са отишли за инвестиции в електронното управление, като парите не се изчерпват само с това. Те обаче се хвърлят за изграждането на системи, които вършат определени услуги, но най-често не са интегрирани с останалите институции. Така вместо да получим по електронен път свидетелството за съдимост, трябва лично да отидем до гишето. Следите остават и сегашните управляващи биха могли да проверят къде потънаха милионите за електронно правителство, което работи на куц крак. Иначе темпото, с което се напредва, обещава в целия XXI в. приближени до властта IT компании да получават обществени поръчки за някакви системи за електронно управление, между които така и да няма синхрон. 

„Имам електронен подпис, но не мога да го използвам пълноценно. Той почти никъде не работи. В НОИ може да се правят справки с него, едва след като се получи специален код за достъп. Молбата се подава  на място, а би трябвало както институциите, така и гражданите да са в крак с новостите и да пестят време”, посочва Наталия Футекова, асистент в катедра „Информационни технологии и комуникации” в УНСС и управител на компанията за разработка на бизнес софтуер ERP.BG. Тя е на мнение, че инициативата за създаване на електронно правителство беше хубава, но стигна донякъде и почти спря.

На този етап електронният подпис може да се ползва в комуникацията и документооборота с НАП, НОИ и агенция „Митници”, за подаване на счетоводните отчети в Търговския регистър, за електронно банкиране. Добре би било подаването на европейски проекти да може да става изцяло по електронен път. Сега документацията е на хартия и използването на електронен подпис въобще не се предвижда. Всеки документ се ксерокопира, парафира се, че е верен с оригинала, и се слага подпис и печат на фирмата. Изисква се и копие на електронен носител. По всеки проект се отчитат кашони с документи. Но има опасност и в следващия програмен период да останем в ерата на хартията, защото администрацията проявява съпротива срещу работа с документи изцяло в цифров вид. Според Футекова, за да има работеща единна система, е нужно правилно планиране на развитието на електронното управление на ниво държава и община, трябва да се набележат ясни цели и срокове, в комисиите и в самите екипи на разработчиците трябва да участват добри специалисти с практически опит.От финансово-счетоводната кантора “АС Сюприм” обясняват, че в комуникацията с НАП има редица административни спънки. Така например се дава изрично потвърждение от приходната агенция за пълен достъп, за да може фирмата онлайн да следи за своите (неплатени) задължения, а би следвало с електронния подпис това да става автоматично.

„Електронният подпис трябва да е улеснение във взаимодействието с институциите. Документ, подписан с него, трябва да е като собственоръчно парафирания, но се оказва, че не се приема по този начин. В кореспонденцията с НАП всеки електронен подпис съдържа имейл, но голяма част от писмата на приходната агенция до фирмите продължават да са на хартия. Същевременно не се има предвид, че офисът на фирмата може да не съвпада със седалището. Хартия, куриери, разходи… Всичко това можеше да става и по безхартиен начин”, коментира Стефка Стоянова, управляващ съдружник в “АС Сюприм”.

Малко са служителите на НАП, които се възползват от възможностите за електронен обмен на документи. В кореспонденцията с държавните институции хартиятабавно и мъчително излиза от употреба. Едни и същи документи трябва многократно да се представят, ако електронното правителство работеше добре, веднъж подаден документ, може да бъде отварян след това, вместо всеки път да се изисква на хартия. Счетоводните къщи например се налага по много пъти да предоставят един и същ договор за счетоводно обслужване. След като се подаде с електронен подпис, той би трябвало да служи като документ и занапред, докато е валиден. НАП трябваше да има връзка с Търговския регистър, но българските фирми се оплакват, че служители на приходната агенция изискват едно и също извлечение от Търговския регистър многократно да се представя на ръка.

„В XXI в. са нужни добри информационни системи, които да имат връзка помежду си и да не се налага дублиране на информацията. Подаваме необходимите справки с електронен подпис и не виждам смисъл периодично да се изискват документи на хартия. Логично е да си кореспондираме с инструментариума на XXI в., а не на XIX в. Институциите от позиция на силата продължават да дават приоритет на хартията и личното представяне на документа в техния офис”,  посочва още Стефка Стоянова.”

От бизнеса признават, че това, което беше в зората на ползването на електронния подпис, вече е назад в историята, доста неща са се подобрили, но твърде много възможности за улеснение остават неизползвани в комуникацията с институциите. „От 2006 г. имаме е-подписа и тогава самите ние се съмнявахме доколко тази връзка е достатъчно надеждна. Задавахме си въпроса има ли смисъл и дали не поемаме прекалено висок риск. Но вече ползваме това удобство и почти всички данни, които се предоставят на НАП, се подават по електронен път”, разказва Стефка Стоянова. И тъй като има реална опасност планината от документи да затрупа администрацията, електронният обмен на документи става дори наложителен. НАП постоянно разширява възможностите за електронна комуникация с администрацията, но новостите не навлизат с необходимата скорост. Полагат се усилия за подобряване на е-услугите, а новите системи не се тестват достатъчно, преди да се въведат, и винаги в началото се натрупват редица проблеми. Електронният подпис е средство, с което ползвателят удостоверява, че е изискал или подписал определен документ, който има достоверност като подписа на хартия. Електронното ID е друг начин за идентификация и това е един от надеждните варианти всички системи да те разпознават, вместо да държиш набор от ПИН кодове за институциите, с които си в електронна комуникация.

Полуелектронното правителство може още дълго да куца, като същевременно е твърде удобна финансова възглавница за фирми, за които репутацията не е от значение.

Автор: Татяна Явашева
Сп. „Икономика”