Наталия Футекова: Вече почти няма големи компании, които да не осъзнават потенциала на ERP системите

Технологиите ще играят все по-значима роля в развитието на всички останали сектори

Г-жо Футекова, как виждате бъдещето на технологичния сектор през следващите няколко години?

Днес дигиталните технологии се превръщат от един отделен сегмент в цялостна среда, обхващаща всички икономически сектори и обществени сфери. Все по-често чуваме да се говори за автономни автомобили, умни домове и предприятия, дигитални разплащания, електронна медицина и образование – това са само няколко примера за степента, в която ИТ секторът предефинира останалите аспекти от живота ни. Очаквам през следващите години тази тенденция да се засилва с развитието на технологични сегменти като Internet of Things, виртуалната и добавена реалност, изкуствения интелект и обработката на големи масиви от данни. Някои наричат тези тенденции четвърта индустриална революция. Независимо как ще ги наречем, сигурното е, че сме изправени пред изключително всеобхватни промени, които ще окажат влияние върху живота на всеки човек по света.

Какво, според вас, е мястото на България в тези процеси?

България е позиционирана в сегмента на информационните технологии много добре. Още като част от социалистическия блок преди 1989г. страната ни се е превърнала в своеобразен технологичен център, създадени са производствени предприятия и университети в областта. Стъпвайки на тази основа, през последните три-десетина години у нас е изградена цялостна екосистема, включваща образователни институции, технологични компании, собствени академии на частния бизнес и браншови организации. В резултат днес страната ни е разпознаваем център за софтуерна разработка с множество компании, работещи успешно в целия свят, а много от водещите технологични гиганти избират български градове като София и Пловдив за развойните си центрове. У нас се разработват нови продукти и услуги в някои от най-перспективните технологични сегменти като изкуствен интелект, виртуална реалност, Internet of Things, бизнес софтуер и много други. Затова аз съм оптимист и вярвам, че България може да играе ключова роля в развитието на дигиталните технологии и тяхното навлизане в останалите икономически браншове.

Как виждате страната ни на световната и на европейската карта конкретно при бизнес софтуера?

Компаниите за внедряване на бизнес софтуер се насочиха малко по-късно към международния пазар, в сравнение например с тези, специализирани в софтуерния аутсорсинг. Интересно е, че през последните месеци наблюдаваме активизиране на българските внедрители в чужбина и все по-често виждаме ERP проекти в Балканския полуостров или Западна Европа, реализирани от български екипи. Това е още една много добра възможност за реализация на българския ИТ талант и за внасяне на свежи финансови ресурси в българската икономика отвън.

Вие сте управляващ партньор на една от първите български ERP компании – ERP.BG, която е на пазара вече повече от 20 години. Какво се промени в сектора през този период и започна ли българският бизнес да осъзнава нуждата от ЕRP системи?

Отношението на българските компании към системите за управление на бизнеса се промени осезаемо през последните години и вече почти няма големи компании, които да не осъзнават потенциала на ERP системите да повишат тяхната конкурентоспособност. Наблюдава се и по-добро познаване на различните класове бизнес софтуер – CRM, BI и други, техните специфики и предимства. Друга важна тенденция е, че все повече малки фирми също внедряват такива софтуерни решения, с което си гарантират по-добра скалируемост на бизнеса.

Какъв съвет бихте дали на компания, която все още се колебае дали да внедри подобна система? От къде да започне и какво трябва да търси и съответно кога може да очаква резултати?

На този етап за нея е най-добре направо да се насочи към SaaS – базирано решение, за да се възползва максимално от предимствата на този тип системи. Важно е също още в самото начало да интегрира по най-добрия начин всички бизнес процеси, софтуерни решения и уебсайтове към новата ERP система. Бих препоръчала също на новостартиращите фирми още в началото на своето съществуване да се замислят за внедряването на система за управление на бизнеса. Те не бива да се плашат от самата дума ERP и е важно да имат предвид, че наличието на такъв софтуер ще им позволи да се развиват много по-бързо и да са много по-скалируеми.

Колко са опериращите към момента разработчици в България и как се промени тази цифра в последните 5 години? Очаквате ли навлизане на нови имена на пазара и има ли опасност да се стигне до пренасищане с подобни компании в един момент?

Повечето ERP системи, предлагани на българския пазар, са чуждестранни. Българските разработчици на бизнес софтуерни решения, които могат да бъдат наречени ERP системи, се броят на пръстите на двете ръце.

Кои са секторите/ индустриите, които са най-големите ползватели на този тип решения и при кои смятате, че има потенциал тепърва да се внедрят?

Важно е да уточним, че самата идеология на ERP системите произлиза от производствения сектор и затова съвсем логично първите такива решения са внедрени именни в производствени предприятия. Освен тях сред най-активните ползватели са също търговските компании от всякакви сегменти, банките и финансовите дружества, както и тези в сферата на услугите. Тепърва има потенциал системите за управление на бизнеса да навлизат в браншове като туризма и недвижимите имоти, в които има специфични вертикални софтуерни продукти, но почти няма пълноценни ERP системи.

Кои са най-големите проблеми и рискове от гледна точка на управлението на този тип бизнес?

Най-големият проблем в бранша си остава липсата на квалифицирани кадри, която реално е и най-сериозната спирачка пред растежа на сектора. Именно за да решим този проблем създадохме, заедно с водещите фирми в ERP бранша у нас ERP Academy – единствената българска организация, която активно подготвя кадри в този специфичен сегмент. В рамките на Академията развихме съвместно с Висшето училище по застраховане и финанси също и единствената в България магистърска програма в областта на бизнес софтуера, от която вече има страхотни отзиви. Тепърва планираме редица инициативи в тази област и в рамките на БАИТ. Сред останалите рискове бих посочила изключителната динамика на този сектор, която принуждава участниците в него непрекъснато да проявяват креативност и иновативност, да са в час със световните тенденции и да бъдат конкурентни на големите международни компании в бранша. Радващо е, че българските компании на този етап го правим успешно.

Според проучване на Delloite в следващите години разходите за ИТ услуги в световен мащаб ще надхвърлят половин трилион долара. Как виждате България на световната и на европейската карта и какви са очакванията Ви за следващите 5 години (конкретно в CRM/ ERP/ BI частта)?

Най-значимите тенденции в сектора в глобален мащаб са миграцията към SaaS решения, както и постепенното превръщане на ERP системите в платформи за разнообразни приложения от външни разработчици. В това отношение България не изостава и дори можем да се похвалим с някои сериозни успехи. В ERP.BG ние се развиваме в тези посоки вече от няколко години и днес можем да се похвалим, че нашата ERP система EnterpriseOne е сред малкото с развита екосистема от приложения. Неотдавна създадохме и собствен език за програмиране към системата, с чиято помощ партньорите ни ще могат още по-лесно да създават различни функционалности в подкрепа на своите клиенти.

Като изцяло български разработчик, как успява ERP.BG да отговори на конкуренцията на западните си колеги?

С непрекъснато въвеждане на иновации, както и с много тясна комуникация с българските предприятия от множество браншове. Още преди няколко години нашата ERP система EnterpriseOne стана една от първите, изцяло оптимизирани за работа през мобилни устройства и тъчскрийн дисплеи. Направихме Business Intelligence функциите достъпни контекстуално в цялата система. Сега развиваме и цялостна екосистема за разработка на външни приложения за EnterpriseOne, а съвсем наскоро представихме и собствен език за програмиране, вграден в системата. С някои от тези иновации изпреварихме дори някои от международно признатите ERP системи. Същевременно близостта ни до българските мениджъри, комуникацията ни с тях и мрежата ни от партньори спомагат да сме много добре запознати със специфичните проблеми, необходимости и изисквания на компаниите в България и да създаваме продукти, съобразени изцяло с тях.

Неотдавна вие бяхте избрана за член на управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Какви ще бъдат приоритетите на новото ръководство на организацията?

За мен е голяма чест да участвам в ръководството на БАИТ – безспорно най-голямата, най-стара и най-влиятелна браншова организация в българския ИТ бранш. През годините тя многократно е защитавала интересите на сектора пред държавните институции, участвала е в най-значимите дискусии за неговото бъдеще и често сама е поставяла началото на тези дискусии, задавайки тон за развитието на ИТ сектора. Новият управителен съвет стъпва на тези стабилни основи и ще работи при пълна приемственост с предишното ръководство на асоциацията. Днес БАИТ включва всички значими технологични подсегменти, а сред най-изявените членове на организацията са компании, добре разпознаваеми в целия свят, които работят успешно в Европа, Америка и Азия. Затова и дейността на асоциацията включва множество приоритети. Сред тях със сигурност ще се открояват образованието и развитието на пазара.

Като дългогодишен университетски преподавател и основател на ERP Academy, вие имате много близък поглед до процесите в българското образование. Кои са най-сериозните предизвикателства в тази сфера?

Образованието ще продължава да увеличава своето значение в информационната епоха. В редица страни по света вече се налага разбирането, че образователната система трябва да се освободи от традиционния модел на зазубряне на някакъв учебен материал, който не се променя с години. Тя трябва да е все по-гъвкава и отворена към новостите, да създава нови мисловни модели и да стимулира учениците да бъдат отворени към промените. Ако преди няколко десетилетия е било нормално един човек да завърши професионално образование в дадена област и след това да работи в нея през целия си живот, то днес скоростта, с която се появяват и изчезват цели професии обезсмисля тази функция на образователната система. Макар и в момента сред най-актуалните професии да са тези на програмиста или системния администратор, истината е, че когато днешните деца пораснат, те ще работят съвсем нови професии, които днес дори не можем да си представим.

Как може училището и университетът да ги подготвят за това?

Единствено чрез възпитаване на отворено отношение към промяната, критично мислене и способност за учене през целия живот. Именно това е новата роля на образованието – вместо да възпитава добри работници в определена сфера, да създава критично мислещи и отворени към промяната индивиди, които ще са способни да се справят с различни типове задачи, в зависимост от променящата се среда.

А задълбочава ли се проблемът с недостига на ИТ кадри?

Появата на множество академии за таланти, създадени от бизнеса, партньорства между университети и ИТ компании, както и други инициативи през последните години безспорно оказват положително влияние. Сред успешните примери са първата бакалавърска и първата магистърска програма по бизнес софтуер в България, създадени от ERP Academy и Висшето училище по застраховане и финанси, които вече се радват на изключително позитивни отзиви както от бизнеса, така и от студентите. Въпреки това секторът още дълго ще продължава да страда от липса на кадри и това е съвсем логично предвид цялостната миграция на бизнеса и редица обществени сфери към дигиталната среда. Когато говорим за нови сегменти като Internet of Things, fintech или виртуална реалност, трябва да имаме предвид, че зад тяхното развитие се крие реализацията на хиляди нови проекти, услуги и компании в България и по целия свят. А това означава, че още дълго ще наблюдаваме засилено търсене на специалисти, които да обезпечат функционирането на тези нови услуги. Дори и в България търсенето на ИТ таланти да намалее, експортната ориентация на технологичната ни индустрия и високата конкурентоспособност на българските компании като съотношение между цена и качество означава, че още дълго търсенето на качествени специалисти в областта у нас ще надвишава предлагането.

Интервю на Александър Александров за сп. Enterprise