ERP отвъд функциите: говориш със системата, тя изпълнява

В научната фантастика капитанът на космически кораб не преминава през менюта и десетки екрани, за да изпълни дадена операция. Той казва какво трябва да се случи, а системата намира начина да го направи.

Подобна аналогия днес вече може да се приложи и към развитието на бизнес софтуера. ERP.net обединява данните, процесите и бизнес логиката, а Operator.net добавя AI инструменти, които позволяват взаимодействието да се премести от „Къде е функцията?“ към „Ето какво искам да постигна.”

Именно в тази посока се развива Operator.net – от инструменти за по-лесно създаване на приложения към AI агенти и дигитални същности, които могат да поемат все по-голяма част от изпълнението на бизнес задачи.

App Builder променя начина, по който се създават приложения

App Builder създава персонализирани бизнес приложения чрез естествен език, като използва данните и бизнес логиката на ERP.net.

Потребителят може да опише каква информация иска да вижда, какви действия трябва да извършва или как да изглежда определен работен процес. Така могат да се създават специализирани приложения за конкретна фирма, отдел, длъжност или дори отделен служител, без всяко изискване да преминава през традиционен цикъл на разработка.

За Иван Аржентински, основател и главен технически директор на ERP.BG, това обаче е само един етап от промяната.

„За мен App Builder е преходен етап, а AI агентите са крайната цел на този преход“, казва той.

Причината е, че App Builder използва AI, за да създаде приложение, но резултатът продължава да има предварително определена структура и функции.

„App Builder прави класически приложения чрез AI, но те си остават класически приложения“, обяснява Аржентински.

От предварително зададени функции към поставяне на цели

При AI агентите моделът е различен. Потребителят не е задължително да знае коя функция трябва да стартира или през кои екрани трябва да премине. Той може да формулира какъв резултат очаква.

Например вместо служител последователно да отвори клиента, да провери задълженията му, да потърси последната комуникация и да създаде задача, той може да постави цел:

„Провери кои ключови клиенти имат просрочени задължения, виж дали вече сме се свързали с тях и подготви следващите действия.“

AI агентът може да използва достъпните му данни и инструменти, за да извърши необходимите стъпки или да включи друг специализиран агент.

„Един действителен изкуствен интелект няма как да има фиксирани функции. Той е просто интелект, с който разговаряш – и той изпълнява всичко, което е необходимо“, казва Аржентински.

Тук се намира съществената промяна: от софтуер, в който човекът управлява всяка отделна операция, към система, която може да получи задача и да организира част от изпълнението ѝ.

Един агент не трябва да прави всичко

Сложните бизнес процеси рядко се побират в една функция. Същото важи и за AI.

Вместо един универсален агент, по-практичният модел е множество специализирани агенти да изпълняват различни роли – продажби, документи, анализ, комуникация, контрол или проследяване на процеси.

„Тези интелекти могат да се превърнат в цяла армия. Можем да ги специализираме – един да прави едно, друг – друго. Те ще се превърнат в същински дигитални служители“, казва Аржентински.

Зад образното сравнение стои конкретен модел: агентите могат да получават задачи, да предават част от работата на други агенти и да участват в общ процес.

„Тези дигитални работници могат да си имат имейл, да отговарят на обаждания, да звънят по телефона, да говорят съвсем разумно. Те ще изпълняват задачи, ще маркират готовите такива и ще получават нови възложения.“

Digital Entities добавят постоянство и памет

AI агентът обикновено започва работа, когато получи задача или бъде активиран от определено събитие. Digital Entities в Operator.net добавят още един слой – постоянно присъствие във времето.

Те могат да имат памет и текущо състояние, да следят определени условия и да реагират, когато нещо се случи – или когато очакваното действие не се случи.

Например дигитална същност може да следи дали клиент е изпратил договорен документ до определен срок. Ако това не стане, тя може да сигнализира или да задейства следващо действие.

Така AI започва да участва не само в изпълнението на конкретна задача, а и в продължителното проследяване на процеси и ангажименти.

Контролът се премества към правилата и изключенията

Повече автономност не означава липса на контрол. Променя се по-скоро мястото, на което човекът участва.

„Някъде по веригата трябва да има човек, който да наблюдава какво се случва“, казва Аржентински.

При автоматизиран процес човекът не е необходимо да изпълнява или потвърждава всяка отделна стъпка. По-важно става предварително да се определят правата на агентите, условията за действие, случаите, в които е необходимо одобрение, и ситуациите, които трябва да бъдат ескалирани.

Дори самата проверка може частично да бъде разпределена между AI агенти.

„Може дори да има AI за проверка на работата на агентите, но въпреки всичко човешкото наблюдение остава най-важното, възлово“, подчертава Аржентински.

Така ролята на човека постепенно се измества от изпълнител на всяка операция към този, който определя целите, правилата и границите на системата.

От споделяне на приложение към споделяне на начин на работа

Една от най-практичните следващи стъпки е създадените приложения и агенти да не остават ограничени само до една организация.

„В Operator има така наречените пакети. Изграждаш пакет от приложения, агенти и различни елементи, а после можеш да го споделиш с друг потребител или с друга фирма“, обяснява Аржентински.

Това означава, че вече може да се споделя не просто отделно приложение, а по-цялостна конфигурация.

Например една компания може да изгради решение за обработка на сервизни заявки, което включва специализиран екран, агент за първоначална класификация, автоматизация за възлагане и правила за ескалация. Подобна конфигурация след това може да бъде предоставена и на друго дружество от групата или на организация със сходен процес.

Така бизнес софтуерът започва да придобива още едно качество – възможност да се пренасят не само функции, а вече изграден начин на работа.